Словакия, държава, изпълнена с прекрасни кътчета, гордееща се с Татрите, бълбукащия Дунав, прекрасната народна музика, добросърдечните хора и легендите. Традиции, които се предават от поколение на поколение. В днешно време виждаме, преживяваме всички тези уникати всеки ден, но с голяма вероятност вече не ги ценим.
Горд съм, че съм словак
Никога не трябва да забравяме посланието, което ни оставиха тук отците. Словашката история се свързва с множество важни моменти и известни имена, които ни доказаха, че основата е да се борим. Тук се нареждат например Милан Растислав Щефаник, Александер Дубчек, Янко Крал и много други.
Радослав Хопей, млад турист в собствената си страна, също избра един борец за своите пътувания. Словашката икона Людовит Щур. „Винаги съм възприемал Людовит Щур като една от нашите най-големи национални личности. Той постигна много в живота! Когато живях във Виена, си направих тату с неговия образ на ръката, защото именно там осъзнах, че съм горд, че съм словак, и винаги съм искал да имам някакво нетрадиционно тату.“
Точно както Радовия чудесен избор на портрет на предмишницата, така и неговото решение да следва мечтата си го отведоха накрая обратно у дома, в Словакия. „Виена е красив град и там ми беше добре, но все пак се чувствах там като чужденец и това с времето започна малко да ми пречи… Причините, поради които накрая се върнах, бяха няколко, но една от най-важните беше желанието ми да опитам собствен проект и да поема по собствен път.“
Словакия, страна на природни уникати
В какво се състои тогава неговият собствен проект? Пътуване, опознаване на скритите кътчета на Словакия и преодоляване на самия себе си. Но това не е всичко. От малък го е забавляло писането и защо тогава да не съчетае приятното с полезното? Винаги ме е забавлявало писането и се радвам, че съм го свързал именно с щуруването и опознаването на Словакия.
Няма щуруване без Щур
Що се отнася до писането, Радо публикува блогове от своите щурования, на които посвещава цялото си време. За него това беше дълъг и труден път, но накрая го чакаше желаният плод. Много съм благодарен, че успях да стигна до момента, в който щуруването ме и издържа. Чрез анаграма дори стигна до интересно име, което е много запомнящо се. „В периода, когато започвах с блога и измислях името му, си казах, че ще опитам да го свържа именно с Щур и така се роди играта на думи “Няма щуруване без Щур”. Много се радвам, че поне отчасти хората ще намерят неговото послание и у мен.“
В днешно време, в тази забързана смесица от дни, които ни убягват, много пъти не осъзнаваме какво всъщност имаме. Някои от нас не познават дори и най-известните кътчета на Словакия. Но пък има и такива, които го променят с всеки изминал ден. „Горд съм, че съм словак и винаги, когато съм на някое място, само се убеждавам, че нашата страна наистина е красива и има какво да се възхищава. Радвам се също, че моите щурования вдъхновяват хората и те самите да тръгнат да опознават нашата страна.“
Това е основното послание, което трябва да си припомним преди почивка на морето. Нали нашата красива Словакия предлага толкова много. „Колкото и клиширано да звучи, наистина имаме, освен море, всичко в Словакия. Така че всеки може да намери тук това, което го забавлява. Нашата страна крие много красиви природни забележителности, но не бива да забравяме и красивите градове като Левоча или Мартин, в които историята буквално дишa от всяка страна.“
Туристическият потенциал в Словакия
Извиненията, че не знам къде да отида и какво да си взема, нека ги оставим настрана. Обувайте туристическите обувки и пригответе всичко необходимо. „Основата на всяко пътуване или туристически поход трябва според мен да бъде качествено облекло и стабилни обувки. В раницата не бива да липсват запаси от храна, вода и определено някаква по-малка аптечка. Аз също не се разделям с приложенията с карти, които вече неведнъж са ме спасявали от загубване някъде.“
След тези съвети от опитен турист, вярваме, че ще Ви бъде по-лесно да си стегнете багажа. Освен това не трябва да се притеснявате и от неприятности по време на похода, защото и туризмът в Словакия непрекъснато се приближава към по-добро. „От моя личен опит смятам, че на няколко места в Словакия има туристически потенциал, който не е използван и там все още има какво да се подобри. Но поне за годините, през които се занимавам с активно пътуване, мога да кажа, че нашият туризъм се движи в правилната посока.“
Съвети, къде да отидете на собствено “щуроване”
А сега със сигурност възниква въпросът къде да отидете. И на него получихме отговор, при което бяха споменати такива бижута като Кляк, красивата миньорска Шпания Долина или Халузицка Тесняка.
„Такива места разбира се има голямо количество, но със сигурност бих споменал например Халузицката теснина, която е наричана и словашки дъждовен девствен лес, а наскоро бях и на Кляк, който буквално ме впечатли. Препоръчвам на всеки! Много ми хареса например Шпания Долина, близо до Банска Бистрица, Йеления хора в Малите Карпати или Растителната черква край село Дебрад… И така бих могъл да продължавам още дъъълго. :-)“
Все пак е много важно да си даваме сметка дали имаме достатъчно решителност да отидем на такива преходи сами, както Радо. Макар че това има различни плюсове. Мисля си, че когато човек веднъж се реши на това, ще установи, че е страхотно. Има няколко предимства – не трябва да се съобразявам времево с никого, вървя със собствено темпо и се радвам на дадено място сам със себе си.“ Но от друга страна там могат да ви подстерегват различни опасности под формата на нараняване, изгубване и подобни. Ако нямаме достатъчно опит, по-добре е да не се впускаме в такова приключение сами, така съветва и нашият „Щур“. „Но ако Вашите читатели искат да се впуснат в някой по-труден преход, определено нека бъде с приятели или опитни туристи. Човек никога не знае какво го очаква в планината и затова не е добре да отива там напълно сам.“
Въпреки многото пътувания, и Радо има мечти
Както можем да прочетем от неговите блогове, от неговите пътувания. Той вече е изследвал много туристически кътчета. Въпреки това има още една част от туризма, която Радо не е изпробвал. И това е къмпингуването. Онова прекрасно време, когато спите под открито небе, наблюдавате звездите и се радвате на тишината и спокойствието, предлагани от гората. Точно това е мечтата на младия турист. „Признавам, че мечтая за това вече от по-дълго време, защото това трябва да е неописуемо преживяване и голямо приключение. Вярвам, че някой ден ще се реша на това, само леко ме отблъсква фактът, че съм от онзи тип хора, който има нужда от добър сън, иначе съм неизползваем. :D“
