Какво Ви идва наум първо, когато чуете израза „бойни изкуства“? На някого филмите с Брус Лий, на друг – бойци в бели костюми, борещи се на татами. За хората с личен опит – може би онзи мистичен плам на ловеца-боец, скрит дълбоко във всеки от нас. Бойните изкуства съществуват от самото начало на човечеството. Те са част от културното наследство, оформяли са историята и същевременно са ни дали познания за човешкото тяло, които се използват в медицината и до днес. Нека разгледаме отблизо най-известните бойни изкуства в света.
„Който е разбрал обхвата на насилието, няма да върви по пътя на властта.“ Сун Дзъ
Карате
Карате е може би най-известното бойно изкуство от всички. От Япония се разпространява по света едва след Втората световна война. Карате в превод означава празна ръка или пътят на празната ръка (кара-те). В боя се използват удари с ръце, ритници и атаки върху чувствителни точки на човешкото тяло. Обхватът на техниките и тяхното крайно приложение винаги зависят от конкретния стил карате.
credit: Pixabay.com
Разпространението и обучението били различни от днешните. Техниките често се пазели в тайна и кланове или семейства доброволно не си ги разменяли помежду си. Учениците, които можели да се обучават, били избирани лично от сенсея (учителя, основателя на съответния стил). Това важало за всяко бойно изкуство по света. Представителите на други народи и кланове се срещали с тях едва директно в битка.
История
Може да изглежда, че карате е с изконно японски произход. Не е обаче толкова просто и за това е виновен един красив остров в Източнокитайско море, принадлежал в продължение на няколко века под управлението на Япония – Окинава. Окинава лежи на границата между Япония и Китай и представлява смесица от културите на двете страни. Тя била транзитно място по пътя от Китай. Благодарение на това на острова достигнало влиянието на монасите от манастира Шаолин с тяхната форма на бой, както и на китайски ветерани, работещи като екипаж на кораби.
Okinawa/credit pixabay.com
Японската империя присъединила Окинава по военен път. На местните жители било забранено да притежават оръжие и да тренират бой отблизо. Стигнало се до такава крайност, че за всяко селище имало само 1 касапски нож, който бил охраняван от японски войници. Това било един от основните импулси за възникването на карате и на няколко други стила, например Кобудо. Кобудо използва оръжия, които първоначално били инструменти. Тонфа или нунчаку първоначално били земеделски сечива за вършеене на оризова слама.
credit: freepik.com
Майстор Фунакоши
Бащата на модерното карате е Гичин Фунакоши (роден 1868), който произхожда от Окинава. През 1922 г. се преселва в Токио, където започва да преподава карате в училища. Създава стандартизация за ката (форма) и кумите (двубой). През живота си той значително допринася за разпространението на карате в останалата част от света. Някои от неговите правила се използват в състезателното карате и до днес. Карате включва освен физическото упражняване и духовна и философска страна на живота. Основните камъни на карате са самодисциплина, саморазвитие, уважение и търпение.
credit: vecteezy.com
Основни разклонения на карате
Шорин-рю
Той се нарежда сред най-старите и най-изконните стилове карате. Бил повлиян от китайски техники.
Годзю-рю
Годжу съчетава твърди (го) и меки (джу) техники. Специфичен е с ниската стойка и силните удари.
Шотокан
Това е един от най-разпространените стилове карате в света. Подобно на Годжу, се характеризира с ниска стойка, праволинейни удари в комбинация с голяма сила и експлозивност.
Киокушин
Киокушин е сред моите най-предпочитани стилове карате. Именно заради неговия боен дух и практичност. Основан е от Масутацу Ояма (съкратено Мас Ояма), който по произход е кореец. Майстор Ояма е сред последните велики майстори на карате, починал през 1994 г. Киокушин поставя голям акцент върху дишането, стягането на цялото тяло и използването на инерцията за увеличаване на силата на удара. Основателно се нарежда сред най-суровите стилове в света. Киокушин е общоизвестен със своя пълен контакт и твърдост при кумите двубоите.
credit: pixabay.com
Шито-рю
Шито е комбинация от различни стилове и е известен именно с широкия си обхват от техники.
Уадо-рю
Уадо-рю поставя акцент върху защитните техники и естественото движение. Отличава се с гъвкавост, а благодарение на по-естественото изпълнение на техниките и с ефективност.
credit: Unsplash.com
Модерно карате
В момента карате не е само бойно изкуство, а има и своя спортна форма. Това е естествен процес при много бойни изкуства, тъй като епохата на средновековните войни е приключила, а спортният двубой е единственият начин да изпитате уменията си на практика, разбира се, по вече по-цивилизован начин. С карате започват още малки деца, за които се провеждат и състезания. Спортното карате има 2 основни форми. Ката и кумите. Ката е набор от техники, при които се оценява тяхното изпълнение. Става дума за определена форма на симулация без противник. Кумите е контактен бой с противник.
credit. pixabay.com
Екипировка
Основата се състои от бяло кимоно. Кимоното се състои от куртка, панталон с връзка и колан (оби). Цветът на колана обозначава конкретна техническа степен. Кимоното е препратка към времената на самураите. Първоначално е ставало дума за погребален саван, който се е носел под бронята като знак, че воините са готови да се бият до края и приемат смъртта. Основата на състезателната екипировка се състои от протектор за зъби, каска, ръкавици за карате, суспензор, протектори за пищяли и протектори за глезени, т.нар. пантофки. При деца и юноши обичайно се използва и гръден протектор. Целият двубой се провежда на татами. Татамите са вид постелка. В съвременно време имат формата на дунапренени пъзели, преди са били изработени от оризова слама.
credit: pexels.com
Джудо (Judó)
Докато каратето е по-скоро за твърди ритници и удари, Джудото е повече за меки техники като хвърляния, лостове или задушаване. Голям акцент се поставя върху техниките на бедрата (koshi waza), ловкостта и експлозивността на цялото тяло. Негов създател е Джигоро Кано (роден 1882 г.). Майстор Кано при създаването на Джудо се е базирал на няколко борбени стила, например Джу-джицу. Джудо в свободен превод означава „нежен път“. Подобно на други бойни изкуства, негова част е хармоничното съответствие между тяло и ум. Не усъвършенства само физическата кондиция, а и духа на воина и неговия етичен подход.
credit: vecteezy.com
Джигоро Кано за Джудо казва:
„Джудото е средство за най-ефективно използване на физическата и духовната сила. Тази практика означава непрекъснато усъвършенстване в психическо и физическо отношение чрез техники за самоотбрана. Първостепенната цел на Джудото е следователно самоусъвършенстването, ученето да бъдете полезни за заобикалящия свят.“
credit: freepik.com
Основни понятия в Джудото (т.нар. Waza)
Ippon: Най-високата оценка в точки. Присъжда се за чисто изпълнение на техника, например хвърляне.
Randori: Тренировъчни срещи, които са основата на Джудото. Става въпрос за практическо упражняване на техники с опонент. Състезателите тренират техниките в по-реална ситуация.
Ne-waza: Техники на земята, които се използват след хвърляне или в случай, че противниците се озоват на земята.
Tachi-waza: Техники в изправено положение, които се използват за хвърляне на противника. Тяхна част са хвърляния, подбивания или сваляния.
Едно от предимствата на Джудото е изравняването на неравенството между противниците. Джудото използва в пълна степен физиката и биомеханиката на човешкото тяло. Благодарение на това дори по-дребен състезател може да победи по-голям и по-тежък противник.
credit: pexels.com
Екипировка
Основното облекло е джудоги (judogi). Прилича на кимоно от Карате. Разликата е в якето, което има по-висока плътност. Якето трябва да издържа силни дърпания. Двубоите се провеждат на татами с цветово разграничени части. Техническите степени се делят на ученически (кю) и майсторски (дан). Обозначават се с цвят на колана (obi).
credit: freepik.com
Спорт и олимпийски игри
Джудото е част от малката група бойни изкуства/спортове, които са представени и на олимпийските игри. Част от игрите са от 1964 година насам. Спортното Джудо претърпя определени промени, но въпреки това запази основните аспекти на бойното изкуство. Промениха се някои правила и се преработиха теглови категории. Участието му в олимпиадата е една от главните причини за неговата популярност по целия свят. И мястото му там е заслужено. То учи на дисциплина, самоконтрол, спортсменско поведение и бойна чест.
Олимпийски огън/credit: pixabay
Джу джицу / BJJ
Джу джицу (Ю Ютсу) стана популярно чрез неправилен превод и произношение под името Джиу джицу (Jiu Jitsu). Има своя специфичен клон от Бразилия, макар да произхожда от Япония — Бразилско джу джицу (BJJ). За по-лесен преглед ще ги обозначавам със съкращенията JJ за японската форма и BJJ за бразилската. JJ, подобно на Джудо, свободно се превежда като „изкуството на мекия път“.
credit: freepik.com
JJ е сред най-старите бойни изкуства. Първите сведения от японската митология са на почти 2000 години. Началото на съвременното JJ можем да датираме от 8-16 век. Основните техники включват лостове, хвърляния, подбивания, задушавания, основни удари и ритници, и използва и елементи от бой с оръжие като нож или тояга, особено при обезоръжаване на противника. JJ всъщност е последното оръжие, което самураите използвали, ако загубели в боя класическото си оръжие, например катана. Трябва да разбирате контекста на епохата на неговото възникване и развитие. Средновековна Япония е била постоянно разтърсвана от граждански войни, в които са се борили шогуните (аристокрацията) не само между себе си, но и със самия император. JJ пряко или непряко е повлияло и на други бойни изкуства или е поело някои от техните аспекти. Подобен принцип на биомеханика използва например Айкидо, а Джудо е възникнало предимно от техниките на JJ. Повлияло е обаче и на стилове като Кенпо или Карате.
credit: pixabay.com
Бразилско Джу джуцу (Brazilian Ju Jutsu - съкр. BJJ)
Веднага в началото на 20-ти век един човек решава да преобрази JJ в нова форма. Акцентът е бил поставен основно на техники, при които по-слабият и по-дребният боец побеждава по-големия и по-силния. От обучението изчезват ударите с ритници и юмруци, а боят се съсредоточава предимно на земята. В този момент се ражда BJJ, а едно име едновременно влиза в легендите сред великите майстори. Това име е Carlos Gracie.
credit: pixabay.com
Пътят към Gracie Barra
Carlos основава своето училище в Рио де Жанейро, което се счита за родното място на BJJ. От това училище възниква семейно наследство, тъй като BJJ и имената на семейството Gracie остават непрекъснато свързани с неговото развитие. Неговият по-млад брат Hélio доработва повече техники за борба срещу по-големи и по-агресивни противници. Неговата специалност е бил предимно grappling - борба на земята. Не трябва да пропускаме и един от първите велики шампиони на UFC, Royce Gracie, или Rickson Gracie, който със своя рекорд по брой спечелени двубои се смята за един от най-добрите бойци по Джуцу в модерната история. Именно изключителните изпълнения на Rickson и Royce стоят зад огромния световен разцвет на BJJ.
credit: pixabay.com
Екипировка
Основната екипировка в JJ/BJJ е подобна на тази в Джудо. Състои се от по-плътно горнище с по-тънки панталони (judogi или съкратено gi). Техническите степени се разграничават по цветовете на колана (obi). Борбата се провежда на постелка (татами).
В състезателна форма бойците се разделят на категории по тегло. Борбата се провежда в два вида облекло. Едната форма е класическа борба в gi, другата се обозначава като no-gi. Тази форма е популярна особено през последните години в BJJ, където доминира борбата на земята, т.нар. grappling. При формата no-gi бойците носят модерни прилепнали тениски от синтетичен материал, често с ярки декоративни мотиви (rash guard) и къси панталони. Rash guard е функционално облекло, използвано и в MMA. То е дишащо, бързосъхнещо и предпазва от изранявания.
credit: freepik.com
Айкидо
Айкидо е основано от Ō-Sensei Morihei Ueshiba (1883-1969) през 20-те и 30-те години на миналия век. Състои се от меки техники като лостове, пренос на кинетична енергия чрез движение на тялото или атаки върху чувствителни точки. Ō-Sensei Ueshiba създава Айкидо въз основа на основните принципи на Джу джуцу и Джудо. Айкидо в превод означава „път към хармонията“. Разглеждането на значението на йероглифите Kanji в името на Айкидо обаче би отнело няколко дълги параграфа.
credit: freepik.com
Основата му се формира от техники, изпълнявани предимно в стоеж. Техниките са създадени за ефективна защита срещу по-голям нападател и за неговия максимален контрол. В резултат на това не причинявате на нападателя по-големи наранявания, отколкото би изисквала ситуацията или Вашето действие. Тук се проявява именно духовната страна на Айкидо. Основният принцип е хармония на тялото, ума и духовната настройка. Освен самите техники, то съдържа много философия и духовност.
credit: pixabay.com
Техниките са създадени целенасочено за множество ситуации. Подобни движения се използват при защита срещу удар отгоре, отнемане на меч/тояга, сечащ отгоре, или удар с ръба на ръката (shuto). Техниките за защита срещу нож или меч произхождат при изпълнението на атаката главно от средновековния начин на водене на бой. Острието трябвало да пробие през няколко слоя доспехи. Затова атаката имала формата на едно енергично мушкане или сечене, вместо множество бързо последователни некоординирани удари с връх и острие, с каквите се сблъскваме в модерната епоха.
credit: freepik.com
Разцвет
След Втората световна война много майстори се разпръснали по света, включително учениците на Айкидо. През 50-те години то достигнало до Европа и Северна Америка, където скоро придобило голяма популярност. Най-голямият разцвет обаче настъпил през 70-те години. Възникват нови федерации и десетки нови школи. В момента Айкидо се преподава в около 140 страни по света.
credit: pixabay.com
Екипировка
Айкидо, подобно на други японски бойни изкуства, се изучава в школа, наречена дожо (произн. дожо). Подът на дожото е застлан с татами. Основното облекло е бяло кимоно или иначе кейкоги, черни свободни външни панталони, вързани около кръста (хакама) и колан (оби). Оби, за разлика от други стилове, се разделя само на бели ученически (кю) и черни майсторски (дан). Изключение правят може би само децата, където цветовото разграничение на оби служи по-скоро за тяхна мотивация. Айкидо използва и оръжия за обучение по обезоръжаване. Срещаме се с тренировъчен нож танто (от гума или дърво), тренировъчен меч (бокен) или тояга с дължина 130 см (джо).
credit: freepik.com
Муай тай / Тайски бокс
Муай тай възникнал в Югоизточна Азия някъде в областта на днешния Тайланд, Мианмар, Лаос и Камбоджа. Муай тай има няколко местни наименования. В Мианмар (бивша Бирма) се нарича Летвей, а в Мианмар още Муай боран. Муай на стария тайски език означава борба или бой.
credit: vecteezy.com
История, оформяща една от най-старите цивилизации
Първите споменавания са от 7. век. Точният период на възникването му обаче не е известен. Известно е само, че бил основната форма на близък бой на тогавашните тайландски войници. Обикновените хора забелязали неговата ефективност, така че скоро техниките му се разпространили и извън армията, като форма на самозащита. Периодът Аютая (14.–18. век) се смята за златната ера на Муай тай. Опитните бойци на тайски бокс били градивен камък на военния разцвет на Тайланд (подобно и през периода на древното кралство Ангкор). В обикновеното общество те се радвали на голямо уважение. Муай тай бил една от основите на образованието на аристокрацията, включително на кралското семейство. Те били обучавани в школи, ориентирани изцяло към Муай тай.
credit: vecteezy.com
Изкуството на осемте крайника
Муай тай с право се нарича изкуството на осемте крайника. Използва комбинация от удари, ритници, лостове, клинч (начин на държане на противника) и подмятания. В боя се използват юмруци, лакти, колена, пищял и горна част на стъпалото. С техниките си в боя се преплита с други бойни изкуства от региона, например Krabi-krabong. Тайландските бойци са известни като Nak Muay, а „западните“ като Nak Muay Farang.
credit: vecteezy.com
Wai Khru
Wai Khru е традиционен ритуал преди мачовете. Става дума за израз на уважение към учителя, предците и Тайбокса като такъв. Има формата на плавни движения, съпровождани от традиционна тайландска музика. Той трябва да помогне на бойца да се съсредоточи, а също да загрее тялото преди мача.
credit: freepik.com
Муай тай в наши дни
Както и другите бойни изкуства, Муай тай се превърна и в комерсиален боен спорт. Възникнаха няколко международни федерации, а с тях и стандартизация на правилата. Популярността му през последните десетилетия нараства, а голям принос за това има и влиянието му върху други бойни изкуства и спортове, най-вече MMA и системите за самозащита, които заемат от Муай тай техники и тренировъчни методи.
credit: freepik.com
Оборудване
Мачът се провежда на ринг, обграден с въжета. Бойците са облечени с къси шорти с по-широка кройка. Защитата се състои от ръкавици подобни на боксовите, само с различна кройка, протектори за зъбите и бандажи. При начинаещите също и шлем и протектори за пищяла.
credit: pixabay.com
Капоейра
Капоейра (фон. Капуера) е сред най-необичайните бойни изкуства. Обхваща не само боя, но и културен и художествен аспект. В боя преобладава работата на краката и бедрата пред директните удари. За разлика от карате или таекуондо бойците не използват по-статични стойки, а са в постоянно движение. Вместо директни удари преобладават завъртания и извити ритници или удари, съпроводени с акробатични елементи.
credit: freepik.com
История и причина за възникването
За причината, поради която Капоейра е толкова коренно различна, трябва да се върнем 5 века назад в миналото, конкретно към началото на търговията с роби от източното крайбрежие на Африка към Бразилия. На робите под заплаха от смъртна присъда било забранено да практикуват бой. Обаче в ограничена степен им било позволено да провеждат своите културни обреди. Африканците от районите на субсахарска Африка и крайбрежието имат една особеност. Всяко събитие е съпроводено от песен, танц и музика. В стремежа си да се освободят от робовладелците, те замаскирали бойните техники в своите обреди. Онова, което на собствениците на плантации изглеждало като танц или обред, имитиращ животни, всъщност било упражнения за ритници и борба. Често липсвал физически контакт. Това би могло да се сравни с тренировките по ката, познати от карате.
credit: freepik.com
В песните, съпровождащи jogos (дуел между двама бойци), се предавали историите на бойците, животът в Африка или всекидневните мъки в окови под камшика на португалските и арабските робовладелци. В Капоейра няма много ударни техники с ръце. Робите често имали вързани ръце. Затова ритниците и техниките за сваляне с използване на торса често били единствената възможност да се неутрализира противника.
credit: pexels.com
Место Бимба
Мануел Дос Рейс Мачадо (1899-1974) е бразилски майстор (mestre) на Capoeira и основател на стила regional. Всички капоейристи се обръщат един към друг с прякори и така той е известен в света като mestre Bimba.
Mestre Bimba открива първото официално училище по Capoeira. Същевременно създава учебни техники, набор от упражнения и има значителен принос за това Capoeira да излезе от дотогавашната нелегалност и да не бъде повече възприемана само като изкуство, използвано от банди и по-нисшата обществена класа. Общоприето е мнението, че той има най-голям принос за това Capoeira да стане официално бразилско национално културно наследство.
credit: pixabay.com
Съвременност
Capoeira има няколко стила. Самата дуел се нарича jogos (игра). Различават се по темпо, насоченост или акробатика. Angola е по-бавна и се играе на ниска височина близо до земята. Sao bento, напротив, е бърза и включва голямо количество акробатика. Basulo пък се фокусира върху борба, сваляния и дъгообразни удари. Maculele използва пръчки (някога и мачете).
credit: freepik.com
Capoeira развива ловкост, кардио издръжливост, гъвкавост, рефлекси, взривна сила и функционална сила. Освен физическата страна, тя учи и на саморазвитие, работа в общност и взаимно уважение. Не бива да се пропуска и културната част, тъй като част от нея е и свиренето на музикални инструменти, пеенето на песни на португалски език, както и запознаването с бразилската и африканската култура и история. Тя е отлично начало за деца и често се използва и като допълнение към други спортове за развитие на гъвкавост, ловкост и преценка на разстояние. В наши дни съществуват десетки федерации, обединяващи милиони практикуващи по целия свят, например Abadá, Oxumare или Vem Camará. Спортистите могат да изпробват своите умения на различни континентални първенства и световни първенства.
credit:pexels.com
Екипировка
Основната екипировка се състои само от свободни еластични панталони и колан от въже (corda). При жените, разбира се, и тениска или потник. Тренира се боси. Цветът на corda отличава отделните технически степени и препраща към обичайното облекло на капоейристите в миналото. Те произхождали от бедни условия и затова коланът бил направен от въже, с което са се връзвали бали памук в пристанищата и плантациите.
credit: freepik.com
Jogo (произн. жога) се играе в кръг, наречен roda, по чийто периметър стоят останалите практикуващи и присъстващата публика. Капоейристите, борещи се в средата на кръга, започват пред музикантите и постепенно винаги един от тях бива заменян от капоейрист от края на кръга. Те трябва да реагират не само на скоростта на темпото, с което свирят музикантите, но и на околната среда, за да не ударят при акробатика и ритници на пълна скорост стоящите наоколо. Основните музикални инструменти са berimbao (има формата на лък с метална струна, като резонаторното тяло представлява издълбана тиква - calabaza) и висок барабан - atabaque. Стоящите наоколо изпляскват ритъма и заедно участват и в колективното пеене.
Таекуондо
Таекуондото използва предимно силни ритници и удари. Може лесно да се раздели на традиционно бойно изкуство и състезателно Таекуондо. Част от него са и формите, така наречените поомсе или тул. Става дума за набор от подредени упражнения, които биха могли да се сравнят с ката от Карате. Част от демонстрациите са и техники за пробиване, при които бойците пробиват с части от тялото покривна керемида или наслоен строителен итонг.
credit: freepik.com
История
Таекуондото е сред най-младите бойни изкуства. Възниква през 50-те години на миналия век. Произхожда обаче от други по-стари стилове от Китай, Япония и старите корейски стилове, наричани общо Тек Кьон. През 60-те – 70-те години настъпва обединение и мащабна подкрепа за куаните (школа за обучение по бойни изкуства) и от страна на държавата.
Генерал Чой Хон Хи
Той с право се смята за „бащата на Таекуондото“. Той се застъпи за обединението на различните корейски стилове и за включването му в армията като едно от главните средства за бой без оръжие. Той е сред основателите на досега най-голямата организация, обединяваща Таекуондо – ITF (International Taekwon-Do Federation).
credit: freepik.com
Модерна епоха
Таекуондото получава най-голяма популярност след включването му в програмата на олимпийските игри в Сеул през 1988 г. Няколко години по-късно, през 2000 г., то вече се представя в Сидни като официален олимпийски спорт.
credit: freepik.com
Таекуондото се ръководи от две основни организации
ITF – International Taekwon-do Federation е основана от генерал Чой Хон Хи и поставя акцент върху традициите и класическото бойно изкуство
WTF – World Taekwondo Federation се грижи главно за състезателната форма на Таекуондото и отговаря за Таекуондото на олимпийските игри
credit: freepik.com
Екипировка
Основната екипировка се състои от добок. Добокът се състои от бяло сако и панталон. Допълва го колан, чийто цвят обозначава техническата степен на таекуондиста/таекуондистката. Таекуондото има силни ритници и удари. Затова част от спаринга са и защитните средства. Задължителни са каска, ръкавици, протектор за зъби, маратонки, протектори за пищяли и глезени и масивен гръден протектор. По време на схватките се нанасят ритници, способни да чупят кости. Без тази защита спортното Таекуондо не би било възможно.
credit: freepik.com
Кунг Фу
Кунг Фу е сред най-старите и най-разнообразните бойни изкуства. Включва не само богата палитра от удари и ритници, но и хватки за поваляне, бой на земята, както и кондиционно-медитативна форма. Списъкът със стиловете, които спадат към кунг фу, е разнообразен и дълъг. Ще спомена например Wushu, Tai chi, Shaolin, Sanda или Wing Chun. То е силно повлияно от даоизма, конфуцианството и будизма. Кунг Фу в превод означава – да овладееш изкуство. Затова от философска гледна точка майстор на Кунг Фу може да стане всеки, който съвършено владее своя занаят на всички нива.
credit: freepik.com
Клоните на хилядолетното дърво
Едва ли е възможно да се определи точно кога е започнало Кунг фу. Можем обаче да се съгласим с периода 2.-3. век преди новата ера, когато са открити първите споменавания за китайските бойни изкуства. Причината е и фактът, че древен Китай се е състоял от няколко раздробени кралства, които непрекъснато са воювали помежду си. Всеки стил на бой е бил повлиян от местния майстор, политическата и религиозна ситуация или природните условия. Това е и причината за толкова разнообразната и широка палитра от стилове на кунг фу.
credit: pixabay.com
Шаолински манастир
Може би най-известното място, свързано с историята на Кунг фу, е манастирът, основан през 5. век от будистки монаси в подножието на планината Сунг-шан. Легендата гласи, че бойното изкуство е научил местните монаси индийският монах Бодхидхарма. Дали е било така или не, местните монаси са използвали и усъвършенствали близкия бой в продължение на векове. Използвали са го не само за защита, но и като форма на физическо и психологическо упражнение.
credit: pixabay.com
Шаолинският манастир в продължение на векове се е превърнал в център, където са се развивали различни стилове и са се разпространявали в останалата част на Китай и съседните страни. Оттук в крайна сметка са достигнали и до Корея и Окинава. Кунг фу станало и неразделна част от китайската армия, където разпространявало не само техники за бой, но и философската страна. Манастирът е преживял няколко златни периода и разрушения. Оцелял е обаче заедно с монасите и тяхното Кунг фу до днес, с което се нарежда сред най-старите школи по бойни изкуства в света.
credit: pixabay.com
Оставете отговор
Хората, оформили Кунг фу такова, каквото го познаваме днес, са огромно множество. Нека разгледаме поне няколко имена, оставили незаменим отпечатък.
Нг Мui
Нг Мui е сред легендите на Кунг фу и се смята за основателка на стила Wing chun. Според легендата тя била една от петте старши монаси, преживели едно от разрушенията на манастира Шаолин. Информацията за нея е само от устни предания, затова не е сигурно дали става дума за реална личност или легенда. Тя обаче се е превърнала в символ на женската сила и еманципация и вдъхновява жените да започнат да се занимават с бойни изкуства. Wing chun е технически по-опростен спрямо други стилове и използва силата на противника срещу самия него. Прилага основните принципи на биомеханиката и физиката в комбинация с къси удари с ръце и крака.
Йип Ман - Ип Ман
Майстор Ип е роден през 1893 година в град Фошан. Произхождал от заможно семейство, което му позволявало да се посвети изцяло на Кунг фу. Неговият стил бил Wing chun. Именно ефективността на този стил е причината от него да произлязат множество видни майстори. По време на японската окупация семейството на Ип изпаднало в бедност. Това обаче не му попречило да продължи да тренира и да предава знанията си на обикновените хора, за да могат да се защитават ефективно срещу окупаторите. Личността на Ип вдъхновява и до днес, тъй като той бил добросърдечен, приятелски настроен и спокоен човек с огромни познания по Кунг фу.
Брус Лий
Брус Лий е известен в киното като филмова звезда. Зад успеха му обаче стои именно любовта към Kung fu и не е чудно, че е бил сред последните ученици на майстор Ip Man. Роден е през 1940 г. в Сан Франциско, но израства в Хонконг. От малък е бил обграден от бойни изкуства. Ентусиазмът и опитът му го довеждат до създаването на собствен стил Jeet Kune Do. Благодарение на филмите и личната си харизма е сред най-големите популяризатори на бойните изкуства през миналия век. Брус умира преждевременно на 32-годишна възраст. Неговото наследство обаче остава дълбоко вкоренено в света на бойните изкуства. Учил е учениците си да тренират тялото и ума в хармония помежду им, да мислят извън обичайните рамки и да търсят нови пътища, да бъдат индивидуалисти и постоянно да се усъвършенстват.
credit: pixabay.com
Модерно Kung fu
Kung fu е в момента едно от най-популярните бойни изкуства. В Китай се тренира обичайно в паркове, където го практикуват едновременно хора от всички възрастови групи (напр. Tai Chi), част е от военната подготовка, а също и в училищата. Тренира се състезателно, както по-модерният Sanda, така и по-традиционните стилове.
credit: pixabay.com
Екипировка
Предвид разнообразието от стилове в Kung Fu, всеки стил използва различна екипировка и облекло. При контактните форми на бой мачът се провежда на постелки. Например при стил Sanda основата се състои от протектор за глава, протектор за зъби, ръкавици, гръден протектор и протектори за подбедрица и стъпало. Бойците са облечени в червени или сини шорти и потник. При Tai Chi се носи традиционна лека риза с широки панталони и леки маратонки.
credit: freepik.com
Борба
Борбата съществува в много форми. Всяка част на света има своя форма на бой, при която борците се стремят да притиснат противника към земята или да го изтласкат извън определената зона. В Турция това е Yagli Gures, в Нигерия Dambe, а в Китай имат Shuai Jiao. Всички те имат сходен основен принцип, включващ лостове, хвърляния, задържания, задушаване и контрол на тялото на противника.
credit: pixabay.com
История, стара колкото самото човечество
Първите сведения за борба имаме още от египетски фрески от гробници, стари 3200 години пр. н. е.. Споменава се и в епоса за Гилгамеш (Шумер, 3. век пр. н. е.). Най-много информация и наследствена традиция на западната култура обаче имаме от античната Гърция. Pankration е бил основна форма на близък бой и освен драскане на очите и хапане не е съдържал никакви строги правила. Позволени са били и ритници, и удари, така че е бил по-близък до съвременното MMA (mixed martial arts), за чийто предшественик се смята. Изчезва, след като древните християни го обявяват за езически обичай и го забраняват. Възражда се в групи от ентусиасти, които се опитват да го възродят въз основа на актуалните познания от борбата и археологическите находки.
credit: pixabay.com
Гръко-римски стил
Гръко-римският стил има определена основа в първоначалния Pankration. Възниква в Римската империя след асимилацията на гръцката култура. При борбата не се атакуват краката. Фокусира се върху силата на горната част на тялото.
credit: pixabay.com
Свободен стил
Възниква през 20-и век. Резултат е от влиянието на различни европейски форми на борба от Средновековието, гръко-римския стил и опита с различни култури на Африка и Азия през колониалните времена. Използва и атаки на краката. Техниките се допълват от различни по-акробатични елементи за постигане на по-изгодна позиция или превъзходство над противника.
credit: pixabay.com
Олимпийски игри
Във формата на Панкратион борбата е била част от античните олимпийски игри. Запазени са сведения още от 648 г. пр.н.е. Борбата тогава е била сурова, пълна с кръв и счупени кости. Често състезанията са завършвали със смъртта на участника. Майсторите в Панкратиона са били сред най-уважаваната част от населението и са имали определен статус на тогавашни знаменитости.
credit: pixabay.com
Във формата на гръко-римската борба тя става постоянна част от съвременните олимпийски игри от 1896 г. От първоначално суровото бойно изкуство възниква спорт с единни правила, асоциации и клубове. Понастоящем на борбата се посвещават всички възрастови категории и тя оказва влияние и върху самоотбраната, и върху действията на органите на реда при задържане на лица.
credit: pixabay.com
Оборудване
В зависимост от стила при борбата се използват каски, протектори за зъби, суспензор и борсови обувки. Облеклото се състои от сингъл — цялостен прилепнал костюм от еластичен материал. Борбата се провежда на постелка — татами.
credit: pixabay.com
В заключение
Както е казал един от най-великите фехтовачи на стария свят, Миямото Мусаши. По-добре е да сте воин в градината, отколкото градинар във война. Каквото и бойно изкуство да изберете, независимо от причината, то ще Ви даде повече, отколкото очаквате. Придобитата воля и дисциплина ще Ви дадат не само сила, но и контрол над Вашето тяло и ум. Ще Ви тласне отвъд Вашите граници и ще създаде напълно нов поглед към света и към самите Вас. Ще откриете не само нови възможности на Вашето тяло, но ще достигнете и до истинските си граници. И има ли нещо по-ценно от това да издигнете способностите си на по-високо ниво и да разберете каква сила дреме във Вас? Особено ако с това знание получите и нови познания и връзки между хората, които могат да разберат само тези, които преминават през същите предизвикателства заедно с Вас.
Ако не сте сигурни какво оборудване да изберете, не си блъскайте главата. Katsudo.sk . Там ще намерите всичко необходимо за Вашата тренировка и страст.
