Дивата природа може да бъде груба и безмилостна. Затова следващите разказите за оцеляване са още по-невероятни! Животът може да бъде крехък и невероятно труден. Не съществуват граници на онова, което хората са готови и способни да направят, за да останат живи. С малко умения, доза решителност и много късмет тези хора успяли да преживеят наистина невероятни неща. Това са най-екстремните истории за оцеляване в дивата природа! Бихте ли се справили Вие?
Източник: SITA/AP/Tham Luang Rescue Operation
Тайландският футболен отбор
Този разказ вероятно сте забелязали в новините - не толкова отдавна, през юни 2018 г., след футболна тренировка, 12 членове на тайландски футболен отбор и техният треньор решили да разгледат близката пещера Tham Luang - една от най-дългите пещери в Тайланд. Момчетата на възраст 11 - 16 години и техният треньор (25 години) газели през водите на пещерата с цел да я разгледат. Когато дошла прииждаща вода, тя ги повлякла по-дълбоко навътре в пещерата. Наводнението изпълнило пещерната система с вода и заклещило момчетата за дълги 17 дни. Първите 9 дни те били без храна и вода.
Медитирали, за да пестят енергия и да избягват лошите мисли. След девет дни на момчетата се натъкнали британски водолази. Оцеляването толкова дълго обаче било само половината от успеха. Тайландските спасители трябвало да намерят начин да ги извадят безопасно. Изтощителният път към повърхността изисквал всяко момче да носи цялолицева водолазна маска и да бъде привързано между двама водолази, а след това да плува още часове наред през тесните завои на пещерата.
Благодарение на усилията на тайландските спасители и международната водолазна общност всички оцелели и след спасяването можели бързо да се върнат към нормален, здравословен живот. По време на спасителните операции трагично загинал един бивш член на тайландския военен флот.
източник: https://nypost.com/
Анджела Ернандес
През юли 2018 г. Анджела Ернандес карала близо до Big Sur по шосе 1 и се движела с внедорожника си към Южна Калифорния, когато на пътя се появило малко животно. Ернандес завила, за да избегне удара. При това колата излетяла от скалата и паднала около 60 метра надолу на пуст, скалист плаж. Тя имала кръвоизлив в мозъка, счупени ребра, счупена ключица, спукани съдове в двете очи и увредени бели дробове, но не умряла. Водата в колата ѝ стигала до коленете. С мултитул счупила стъклото на прозореца, изпълзяла навън, преплувала до плажа и изпаднала в безсъзнание.
Когато дошла в съзнание, тя започнала да върви и да търси помощ. Вървяла цели дни. Горе, на върха на скалата, виждала преминаващи коли, но никой не я видял и не чул виковете ѝ. Накрая рибари се натъкнали на разбития ѝ Jeep и претърсили плажа, докато я намерили заспала на скалите. Дали ѝ вода и повикали помощ. Спасителите накрая слезли от скалата с въжета и откарали Ернандес в болница, слагайки край на 7-дневното ѝ мъчение.
Източник: historydaily.org
Стивън Калахан
След успешно плаване през Атлантика Калахан започнал пътуването си към дома през януари 1981 г. Бурята около лодката му не била такъв проблем, колкото дупката, която кит или акула пробили в корпуса на лодката му посред нощта (и бурята). Когато лодката започнала да потъва, Калахан многократно се гмуркал в трюма, за да вземе своето снаряжение за оцеляване. С храна и вода за няколко дни Калахан се качил в своя кръгъл сал с диаметър 8 метра и заплавал в посока от Канарските острови. Калахан ловил риба с harpoon и приготвял вода чрез слънчева дестилация. На 14-ия ден дал сигнал на минаващ кораб, който обаче не го забелязал.
След месец се отклонил от корабните трасета. След 50 дни бил целият покрит с рани от солената вода, борил се с дехидратация в тропическите води и трудно поправял дупките в сала. Изтощен и след като загубил една трета от телесната си маса, Калахан най-накрая бил забелязан от рибар край брега на Гваделупа и след 76 дни най-накрая бил спасен.
източник: www.mirror.co.uk
Семейството Робъртсън
В продължение на 38 дни семейството Робъртсън било корабокрушено в морето. Патриархът Дугал Робъртсън, британски производител на млечни продукти, искал само да заведе семейството си на пътешествие с кораб до „университета на живота“, както го нарекъл синът му. На 27 януари 1971 г. Дугал, съпругата му и четирите им деца се качили на дървена шхуна на име Lucette и се насочили към непознати води в търсене на приключение.
Това накрая се оказало по-голямо, отколкото очаквали. 17 месеца в морето семейството се справяло добре, плавайки от пристанище до пристанище и виждайки света. Но на 15 юни 1972 г. семейството срещнало група косатки край брега на Галапагоските острови и претърпяло корабокрушение. Китовете нападнали лодката, разцепили я и я сериозно повредили. Корабът започнал да поема вода. Единственото, което имали, било малка спасителна лодка и храна само за шест дни. Оцелели на дъждовна вода и уловени костенурки, докато на 23 юли 1972 г. не били открити от японски рибари.
източник: theguardian.com
Харисън Окене
Когато на 28 май 2013 г. водолази се спуснали в останките на кораба Jacson-4, те не очаквали да намерят оцелели. Харисън Окене бил корабен готвач. Когато корабът се преобърнал, той бил в тоалетната и се опитал да отвори авариен изход, но не успял. Плавателният съд започнал да поема вода и Окене останал заклещен. Накрая се озовал в капана на въздушен джоб с размери един квадратен метър.
След три дни, когато вече започвал да губи надежда, чул почукване. Било чукане на водолазите, работещи на повърхността на кораба. Дали му водолазна екипировка, а след това го поставили в декомпресионна камера, където трябвало да прекара още два дни. Не е изненадващо, че се закле, че никога повече няма да отплава в морето.
източник: www.mirror.co.uk
Експедицията Endurance на Ърнест Шакълтън
Ърнест Шакълтън вече веднъж се бил изправил срещу Южния полюс и бил готов да се изправи срещу него отново през 1914 г., когато потеглил там с група от 28 мъже. Надявали се да прекосят целия континент и да достигнат до чакащия ги кораб от другата страна. Вместо това останали безнадеждно заклещени в леда, когато корабът им се повредил. Запасите им започнали да намаляват и мъжете се качили на спасителните си лодки и плавали 14 дни в жестоките антарктически морета.
Оттам трябвало да предприемат ново пътешествие до остров South Georgia, най-близкия обитаван остров, отдалечен на близо 1000 мили от първоначалната отправна точка. Въпреки многобройните трудности всичките 28 мъже от мисията оцелели, макар че някои от кучетата не извадили същия късмет (и били изядени, тъй като запасите от храна намалявали).
източник: bbc.com
Джулиане Кьопке
Джулиане Кьопке би могла да Ви разкаже до два големи разказа за оцеляване. На Бъдни вечер 1971 г. Кьопке летяла с полет LANSA 508. Самолетът бил ударен от гръм. Той започнал да се разпада във въздуха и Кьопке се озовала все още привързана към седалката си - на две мили над перуанската дъждовна гора.
Тя била удряна и имала множество контузии. Имала счупена ключица, но била жива - била единствената оцеляла от този полет. И сега се озовала сама в дивата природа. Няколко бонбона били единствената й храна, но тя намерила малък поток. Вървяла надолу по течението, което улеснило движението й, а също така била в състояние да пие вода и да остане хидратирана.
Насекомите в джунглата започнали да я изяждат жива, а червеи заразили ръката й, но след девет дни успяла да намери лагер. Сама си оказала първа помощ и чакала. Няколко часа по-късно я намерили дървосекачи, които й помогнали и я откарали до по-населен район, откъдето била транспортирана по въздух до болница.
Нейната история била екранизирана като документален филм Wings of Hope от 2000 г. от режисьора Werner Herzog, който също имал резервирано място в този злополучен самолет, но го отменил в последния момент.
източник: wikipedia.org
Apollo 13
До момента никой жив човек не е бил в космоса толкова далеко, колкото екипажът на Apollo 13. Ракетата отвела екипажа на 248 655 мили от Земята, но той никога не достигнал до повърхността на Луната, своята първоначална цел. Вместо това Jim Lovell, Jack Swigert и Fred Haise се сблъскали с проблем, който можел да убие всички тях: дефектно електрическо окабеляване подпалило резервоар с кислород.
Екипажът, използвайки лунния модул като спасителна лодка, разтеглил останалите дози кислород. Екипажът трябвало да извърши орбитална корекция, която ги отвела далеко от Луната, за да ги изстреля обратно към Земята. Лунният модул осигурил на астронавтите безопасно убежище в космоса, по-късно екипажът се преместил обратно в повредения командния модул и след това успешно се приземил на Земята. Всички останали без наранявания и спасили и тежко дехидратираният Haise.
източник: wikipedia.org
Aron Ralston
Ralston ще бъде завинаги запомнен като човекът, който си отрязал ръката, за да се спаси от катерачен инцидент, при който останал заклещен между два камъка. Ralston се катерил сам в Blue John Canyon в Юта. Докато вървял през каньона, се разхлабил камък и заклещил ръката на Ralston. Никой не знаел, че е там заклещен. Имал само малко вода и малко храна. Зависело от него да се спаси сам. Три дни се борил, преди да реши да си ампутира ръката, за да се измъкне изпод камъка. След два дни опити с различни методи почти се отказал. В този момент вече бил напълно без вода и пил собствената си урина.
Тогава на шестия ден му хрумнала мисълта: щял да може да ампутира частта от ръката си много по-лесно, ако счупи лакътната кост. След час работа с евтин мултифункционален инструмент успешно ампутирал ръката си и все още трябвало да се върне до превозното си средство, като слизал с една ръка по стена, висока 19 метра.
Накрая го открило европейско семейство в лагер и шест часа след ампутацията му най-накрая бил спасен. И го открили точно навреме: Ralston бил на прага на смъртта поради голямата загуба на кръв. Днес той организира outdoor експедиции и алпинистки приключения, изнася лекции или снима филми за своя живот.
източник: oceanwide-expeditions.com
Ada Blackjack
Условията на експедицията започнали да се влошават, запасите от храна намалели, и петимата членове на експедицията били оставени на произвола на съдбата. На 16 септември 1921 г. трима члено
Родената в Аляска Ada Blackjack била член на местното население Iñupiat. Наели я канадците Vilhjalmur Stefansson и Allan Crawford за експедиция до островите Wrangel, които днес се смятат за руска територия. Целта била да ги придобият в името на Канада, а Blackjack била шивачка и готвачка на експедицията.
Членовете тръгнали да търсят помощ, докато Blackjack останала и се грижила за болен член на екипажа. Той по-късно починал и Blackjack останала на острова сама. Ada Blackjack оцеляла там две години, което, предвид риска от атака на бели мечки, не било лесна задача. Научила се да лови тюлени, докато най-накрая на 28 август 1923 г., почти две години след като останала на острова, била спасена.
Според сайтове, поддържани от Университета на Аляска в Анкоридж, Блекджек не получава героично посрещане. Вместо това я упрекват, че не е спасила живота на своя колега, за когото се е грижила на острова. Останалата част от живота си прекарва в бедност и получава признание едва малко преди смъртта си през 1983 г.
