Нападението над нашия източен съседен народ от армията на Руската федерация разкри поставяните от години въпроси в нова светлина. Каква е реалната военна сила на Русия и в какво състояние е неговият противник, армиите на НАТО?
Размер на армиите на НАТО и Русия
НАТО-OTAN
НАТО се състои от 30 държави членки, от които 7 държави се намират в първата двадесетка на класацията на военната сила според Globalfirepower.com (2022 Military Strength Ranking). Въпреки това декларираните числа за техника и личен състав са ниски.
На разположение има почти 470 хиляди военнослужещи в многонационалните формирования. Всичко се състои само от професионалисти от армиите на държавите членки.
- Военновъздушните сили разполагат с 2070 самолета, от които 350 изтребителя и 850 хеликоптера.
- Наземните сили се състоят главно от 1500 танка и 11600 бойни машини на пехотата.
- Най-силната част от военноморските сили са 3 самолетоносача, 2 хеликоптероносача, 22 подводници и 26 разрушителя с фрегати.
Държави членки на НАТО
Руска федерация
В активна служба Русия има 850 хиляди души и 250 хиляди резервисти и същия брой контрактори от паравоенни частни организации, каквата е например групата Вагнер.
На хартия разполага с:
- над 4100 броя авиационна техника от всякакъв вид,
- 12 400 танка,
- над 30 000 броя бронетранспортьори от различни типове.
- Военноморските сили в момента се състоят главно от 53 подводници и 19 ракетни крайцера с фрегати.
Официално в строя все още посочва единствен самолетоносач, Адмирал Кузнецов, но той от дълго време е в сух док след масивен пожар и дори преди инцидента не беше дълго време в напълно боеспособно състояние.
Хеликоптероносни десантни кораби Русия не разполага с такива в служба. Всички носители от времето на СССР бяха извадени от употреба, а новите единици от френски клас Мистрал не бяха доставени. Договорът беше прекратен от страна на Франция прекратен заради окупацията и последвалата анексия на украинския кримски полуостров от войските на Руската федерация.
От сравнението може да се създаде впечатление, че армиите на НАТО са в значителен недостатък. Тук обаче има веднага няколко важни аспекти, които променят цялата ситуация.Числата са измамни. Държавите членки освобождават капацитети според нуждата, поради това наличният брой личен състав или техника е няколкократно по-голям.
Самолетоносачите и подводниците при сравнението принадлежат на европейски държави. В случай на сериозна заплаха обаче ще освободят своята техника и САЩ, които разполагат с 10 самолетоносача. Например само Германия има на разположение над 9 хиляди бойни машини на пехотата от няколко типа. Друг важен факт е, че нападнатата страна пристъпва към мобилизация, чрез което умножава дотогавашните си капацитети. Литва има например на разположение 15 хиляди резервисти и 11 хиляди служители на паравоенни формирования. При частична мобилизация тя би увеличила капацитетите си с две трети.
Източник: aa.com, tr.
Обучение и разполагане
Друга основна разлика е качеството на обучението, модернизацията на техниката и техническата база. Размерът на армията не е най-съществен, тъй като колкото по-голяма е армията, толкова по-сложни са логистиката, преместванията и комуникацията.
Това ясно личи на украинския фронт, където руснаците понесоха най-големите загуби именно по време на придвижвания, а частите страдат от тежък недостиг на провизии, гориво и муниции. Проблем се превърна и комуникацията, тъй като руската система Глонас започна да показва фатални грешки и руските части бяха принудени да използват туристическо оборудване със система GPS, дори в бойните самолети SU-35 и хеликоптерите KA-52. Хаосът и понижения морал бяха умножени и от факта, че тези проблеми се стовариха върху наборниците и военнослужещите на срочна служба.
Повечето части на войските на NATO се състоят от професионални войници. Много от тях имат зад гърба си дългогодишно участие в мисии в чужбина в мисии в Афганистан, Ирак, Кипър или Мали. Многонационални части се редуват периодично и при охраната на територията на балтийските страни или Исландия.
Техническа база
Производителите на военна техника от страните-членки на NATO са сред световния елит (напр. американският General Dynamics, френският Thales или германският KMW). Разликата между Руската федерация и NATO е и в това, че Русия през последните години не успя да въведе в активна служба нито един по-значим тип въоръжение.
Преобладаващата част от новостите ѝ представляваха модернизации на по-стара техника (напр. танковете T-64, T-72 или колесните транспортьори от серията BTR). Проектите за изтребителя SU-57 или танка Armata не достигнаха до масово производство и не бяха въведени в редовото въоръжение. Няколко произведени типа се използват само за военни паради и международна пропаганда. Страните от NATO, за разлика от това, постоянно въвеждат нови типове техника като например германския транспортьор Lynx KF-41 или международния проект на реактивен изтребител F-35, от които вторият вече е включен в активна служба при няколко членове.
Позицията на Словакия в NATO
Словакия е член на NATO от 2004 г. От географска гледна точка охраняваме източния му фланг заедно с балтийските страни и Полша. Предвид дългосрочното недофинансиране на военния бюджет от предишните правителства и масовото присъствие на остаряла техника, предимно от съветски произход, Министерството на отбраната на Словашката република пристъпи към увеличаване на бюджета и няколко модернизационни проекта.
Източник: mosr.sk
В момента протича процес на замяна на 3D радари за наблюдение (израелски Elbit), реактивни изтребители (американски F16 block 70/72), а приключиха и конкурсите за бойни машини на пехотата (шведски верижен тип CV-90 от BAE Systems и финландски колесен тип Patria AMV).
Източник: mosr.sr
За 2022 г. бе отделен бюджет в размер на 1,899 млрд. евро (1,8% от БВП). Тази сума обаче е недостатъчна и не изпълнява ангажимента от срещата на върха в Уелс (2014). Държавите-членки се ангажираха да отделят за отбрана минимум 2% от БВП. За сравнение, Полша за 2021 г. е отделила 2,34%, а Гърция 3,59% от БВП.
За да разберем сложността на проблема между Русия и Северноатлантическия алианс - NATO, трябва да погледнем далеч назад в миналото, чак до края на Втората световна война.
Начало на съперничеството и разделянето на света - възникване на NATO и Варшавския договор
Северноатлантически алианс
След края на Втората световна война западноевропейските страни изпълниха своя ангажимент и намалиха числеността на армиите и количеството военна техника. Това беше споразумение, сключено още по време на войната, като акт на мир и осигуряване на бъдещото доверие между съседните страни. Със загриженост обаче наблюдаваха как техният бивш съюзник, Съветският съюз, вместо да спазва това споразумение, се въоръжаваше още повече и се опитваше да засили своето военно влияние в света.
Предупредителни сигнали, че в случая на СССР (Съюз на съветските социалистически републики, на кирилица СССР) не става дума за надежден съюзник, е имало още от самото начало. Всъщност Втората световна война започна с нацистка Германия заедно със СССР, с нападението над Полша. Нацистите със Сталин сключиха договор за взаимно ненападение, който влезе в историята като пакта Молотов-Рибентроп (23 август 1939 г.). Тъжна част от нашата история е, че на 1 септември 1939 г. Полша беше нападната заедно с нацистите и от Словакия, тогава под ръководството на фашистката партия на Тисо. СССР нападна Полша от изток на 17 септември 1939 г.
В Втората световна война СССР се включи пряко едва на 22 юни 1941 г., след стартирането на операция Барбароса, когато войските на Оста атакуваха и територията на Съветския съюз. Дотогава Съветите бяха заети с нападението над Финландия, по-известно като Зимната война (30 ноември 1939 г. – 13 март 1940 г.). Зимната война показа недостатъците на съветската армия, което насърчи Хитлер да нападне и своя дотогавашен съюзник. До днес Руската федерация нарича този период Велика отечествена война и я отбелязва отделно от възпоменателните тържества за Втората световна война.
Решението за сключване на отбранително-безопасен пакт между западните страни беше окончателно взето през 1948 г., с подписването на Брюкселския договор. Белгия, Люксембург, Великобритания, Франция и Нидерландия се ангажираха да създадат система за колективна отбрана, която да устои на политически, военни и идеологически заплахи. Впоследствие бяха поканени Канада и САЩ, за създаването на единен Северноатлантически алианс между Европа и Северна Америка. Малко след това бяха поканени и други държави (Норвегия, Исландия, Дания, Италия, Португалия).
Преговорите завършиха на 4 април 1949 г. с подписването на Вашингтонския договор и официалното създаване на Северноатлантическия алианс. Броят на членовете понастоящем е 30. В процес на приемане са няколко страни, например Босна и Херцеговина но най-значимите кандидати са Швеция и Финландия. И двете страни решиха да се присъединят едва след нападението над Украйна от армията на Руската федерация. Сериозността на решението подчертават и фактите, че Швеция е била военно неутрална близо 200 години, а Финландия има с Русия обща граница от 1300 км.
Сред най-силните мотивации за членство е член 5 от Вашингтонския договор. Нападението срещу една членка на пакта автоматично означава нападение срещу всички останали. Никоя членка на НАТО никога не е нападала друга членка, което не може да се каже за Варшавския договор (Унгария 1956 г., Чехословакия 1968 г. за дълги 20 години). Членовете имат също така възможност да закупуват техника чрез общата агенция NSPA (NATO Support and Procurement Agency). По този начин те купуват техника по-бързо, по-изгодно и с по-добра подкрепа от производствените предприятия, отколкото би било при индивидуален подход на отделните страни. НАТО функционира на демократични принципи. Приемането на нов член е възможно само след съгласието на всички членове. Ако дори един е против, процедурата за присъединяване се спира, независимо от размера на страната или финансовия принос на гласуващия член в общия бюджет.
Варшавски договор
Варшавският договор, или иначе Организацията на Варшавския договор, е основана на 14 май 1955 г. Както подсказва името му, пактът е подписан в полската столица Варшава. ВД е основан по инициатива на Съветския съюз, като реакция на основаването на НАТО. 
Източник: sita.sk
Във всички основателни страни е управлявал комунизмът. Става въпрос за СССР, Народна република Албания, Народна република България, Чехословашка социалистическа република (името от 1960 г.), Народна република Унгария, Германска демократична република (демократична само по име, управлявал е твърд комунизъм), Народна република Полша и Народна република Румъния.
Членството е било сключено за 20 години с автоматично удължаване с 10 години, ако през последната година държавата членка не се е отказала. За разлика от НАТО, нови членове не са се присъединявали, точно обратното. Пактът е напуснат от Албания в знак на протест срещу кървавото потушаване на Унгарското въстание през 1956 г. и окупацията на Чехословакия през 1968 г. Монголия е поискала членство през 1963 г. Молбата й е блокирана от вето на Румъния. Въпреки това вето СССР е изпратил в Монголия свои военни части за постоянно разположение, за да укрепи своето влияние в региона.
Потвърди се факта, че въпреки официалното споразумение за равнопоставено вземане на решения от правителствата на страните членки, всичко се управлявало от Москва. Върховните командващи произхождали изключително от армията на СССР, без представители на другите членове. Не по-иначе е било и с по-големите икономически и политически решения.
След разпадането на СССР Варшавският договор загубил своя смисъл и официално се разпуска на 1 юли 1991 г. Разпускането е подписано от представители на парламентите на страните членки в Прага.
Източници: ATM - MagnetPress , 2022 Lithuania Military Strength , Министерство на отбраната на СР, teraz.sk - Ведомството на отбраната през 2022 г. трябва да управлява сума от 1,838 милиарда евро, The Warsaw Treaty Organization, 1955 / Formation of Nato - Purpose, Dates & Cold War - HISTORY / Fast facts about NATO | CBC News, mocr.army.cz,
