Оръжията придружават човечеството от незапомнени времена в различни форми. Всичко започва с обикновена каменна секира и копия с каменни или дървени остриета. Между ловното и военното оръжие по принцип дълго време не е имало по-съществена разлика.
От каменната секира до оръжията за масово унищожение
С течение на времето обаче въоръжението започва да се обогатява с много по-ефективни оръжия като прашки, лъкове, мечове с различни форми и размери, алебарди и разбира се арбалети, които се радвали на голяма популярност. Причината била проста. Стрелите, изстреляни от арбалети, достигали по-висока скорост, благодарение на което били по-пробивни и причинявали по-тежки наранявания на противника или на дивеча.
Ама и всички тези оръжия били широко използвани до навлизането на черния барут в Европа. С появата на огнестрелните оръжия нещата се развили сравнително бързо. Резултатът вече всички го познаваме много добре, защото развитието на оръжията напреднало до такава степен, че днес нямаме проблем за миг да унищожим живота на планетата с масивни бомби.
Е, какво да се прави, човекът наистина е изобретателно същество. Оръжията за масово унищожение обаче са отделна тема и в следващите редове по-добре ще разгледаме някои факти за ръчните оръжия.
1. Знаете ли кога се появило първото огнестрелно оръжие?
Първите огнестрелни оръжия практически се появили още през 14. век. Те се зареждали отпред през дулото на цевта и затова получили характерното название – предпалки. Не си представяйте обаче някакво модерно оръжие. Предпалките се състояли само от цевта и нямали нито ложе, нито какъв да е тип затвор.
Изстрелвали се чрез прилагане на нагорещено желязце или горящ фитил до барута, поставен в улейче (канал) по външната повърхност на цевта. Каналчето било свързано със самата цев, която била пълна с барут. Барутът, запален в улейчето, запалвал и барутния заряд в цевта и по този начин се произвеждал изстрел.
Предпалките можели да се закрепват с куки към крепостна стена или към ръба на каруца, за да омекотят силния откат на оръжието. Стрелбата с тези оръжия разбира се не била никак лека. Зареждането траяло дълго и стрелбата била бавна. А за точността на тогавашната стрелба едва ли има смисъл да говорим. В началото за предизвикване на объркване сред редиците на противника обаче стигал само гърмежът на огнестрелните оръжия.
2. От какво идва названието пищов или пистолет
Думата пистолет вероятно произлиза от названието на хуситското оръжие пищала. Макар че някои източници предполагат, че думата произлиза от името на италианския град Пистоя, първата версия вероятно е по-вероятна. Цевите на първите ръчни огнестрелни оръжия били коваани от желязо или отливани от бронз и имали само гладък отвор.
Импулс за разцвета на пистолетите беше развитието на колесцовия механизъм през 16 век. Пистолетите скоро станаха част от въоръжението на конницата. Развитието продължи, прикладите станаха по-леки, а пистолетите бяха оборудвани с кремъчен, а по-късно с перкусионен механизъм за възпламеняване. В края на 18 век, а след това особено през 19 век, пистолетите се използваха с удоволствие за дуели. От последиците на огнестрелна рана след дуел почина и руският поет А.С.Пушкин.
3. Ловна пушка още през 16 век?
Изобретателността ни е присъща като хора. Още през 16 век, за да увеличат вероятността за попадение чрез зареждане на няколко сачмени патрона в цевта, се опитваха най-вече ловците. Първоначално се използвало насечено олово, а няколко десетилетия по-късно сачмите се произвеждали чрез изливане на разтопено олово в съд с вода и масло. За еднаква форма на такива сачми, разбира се, не може да става и дума.
По-съвършени сачми станаха достъпни едва с настъпването на 19 век, когато сачмите се произвеждали в леярски кули. А що се отнася до по-високата вероятност за попадение, трябва да се каже, че точността на стрелба се увеличи с механичните мерни устройства, които постепенно се усъвършенствали. Оптическите мерници се използвали в САЩ вече през втората половина на 19 век. Оттогава те се използват рутинно в ловната практика и без тях не могат да минат дори снайперистите.
4. Кентакската пушка в ръцете на Бъфало Бил вършеше чудеса
Знаехте ли, че кентакската пушка, която сте могли да видите във филмите Последният мохикан или Патриотът, беше прославена от известния стрелец Уилям Коди, по-известен като Бъфало Бил? Ако досега сте мислели, че става дума за измислен персонаж, какъвто беше Winnetou или Old Shatterhand, грешите.Бъфало Бил наистина е препускал из прериите на Северна Америка, като благодарение на отличната точност на кентакската пушка с дълга цев, се твърди, че за шест месеца успял да убие до 4 280 бизона. Пушката имала обща дължина 110,5 см и тежала само 1 745 грама. Но при лова ще останем още малко.
5. Ловна стрелба с лък
Ако сте мислели, че лъковете при лова са вече минало, ще Ви разубедим. Ловната стрелба с лък е напълно легална и в Словакия и с модерна лъкострелска екипировка икачествено облекло е възможно, съгласно ловните правила, да се ловува практически всякакъв дивеч.
Липсата на шум при изстрела освен това е бонус, за който ловците с огнестрелно оръжие могат само да мечтаят. Ловът с лък, разбира се, е много по-труден. Стрелецът с лък трябва да се маскира за да се доближи до дивеча много по-близо, отколкото ловецът с огнестрелно оръжие, който може да ловува дивеч от разстояние 100 метра. При ловната стрелба с лък най-често се стреля от разстояние 25 метра.
СЪВЕТ: Как да се маскираме на открито? Прочетете нашето пълно ръководство.
