Знаете как е, озовавате се в природата или на място без удобствата на модерната епоха. Но какво да правите, ако забравите часовника си и телефонът Ви е изтощен? Затова не е излишно да знаете няколко трика и съвета за определяне на часа с помощта на Слънцето, с които ще се справите навсякъде и във всяка ситуация. Ако мислите, че слънчевите часовници са изобретение от миналото, което днес няма приложение, грешите. Нека разкажем повече за слънчевите часовници, тяхната история и как да ги използваме на практика.
Какво представляват слънчевите часовници
Слънчевият часовник е устройство, което измерва времето според позицията на Слънцето. При обичайните дизайни, като хоризонталните слънчеви часовници, Слънцето хвърля сянка от гномон, тънка пръчка с права ръб, върху равна повърхност, обозначена с линии, показващи дневните часове. Сянката, хвърлена от края на гномона, винаги показва слънчево време. Докато Слънцето се движи по небето, сянката от ръба на гномона постепенно се подравнява с различните часови линии върху плочата. Такива дизайни се основават на гномон, който е подравнен с оста на въртене на Земята.
За да показват такива слънчеви часовници правилното време, гномонът трябва да сочи истинския север, а ъгълът на гномона с хоризонталната равнина трябва да бъде равен на географската ширина, на която е разположен слънчевият часовник. За слънчев часовник може да се счита по същество всяка форма на пръчка – известна като гномон, която хвърля сянка. Позицията на сянката след това може да се използва за определяне на текущото слънчево време.
Видове слънчеви часовници
Тук Ви представяме кратък преглед на основните видове слънчеви часовници. Това не е пълен списък.
Хоризонтални
Това е нещо, което повечето хора си представят под понятието слънчев часовник: хоризонтален циферблат с наклонен гномон, поставен в красива английска градина.
Вертикални
Вертикалните слънчеви часовници често са монтирани на страната на сграда. Исторически много от тях са били поставяни на църкви. През средновековието във Великобритания слънчевите часовници буквално били издълбани по стените на църквите, вероятно за обозначаване на часовете за богослужение.
Екваториални
Тези слънчеви часовници имат циферблат, наклонен под ъгъл, паралелен на екватора. Гномонът е поставен под прав ъгъл спрямо плочата на циферблата, паралелно на земната ос. Това е още един начин за решаване на някои особености на пространство-времето, причинени от наклона на земната ос.
Армилярни
Вид екваториални циферблати. В древността армилярните сфери са били използвани за демонстриране на функционирането на слънчевата система.
Аналема
Този необичаен тип слънчев часовник не показва час, а само дата. Работи по следния начин: ако през годината, да кажем всеки ден по обяд, отбелязвате позицията на Слънцето в небето, ще нарисувате цифрата осем. Аналемата показва това изображение на цифрата осем с обозначени дати.
Как да си направите слънчев часовник
За да можете сами да изпробвате приложението и очарованието на слънчевите часовници, Ви предлагаме прост начин за тяхното изготвяне. За изготвянето на прост слънчев часовник ще Ви трябват:
- Права пръчка
- 12 камъчета или морски раковини
- Флумастери – за означаване на числата
- Място, където има постоянно слънчево греене
Процедура:
Стъпка 1
Намерете си слънчево място (най-добре в градината), където можете да поставите часовника. Вероятно ще Ви е необходима кръгла площ с диаметър 25-30 см.
Стъпка 2
Напишете върху камъчетата на Вашия слънчев часовник числата от 1 до 12.
Стъпка 3
Поставете единия край на пръчката в земята така, че противоположният край да сочи към небето. Пръчката служи като гномон на слънчевия часовник и ще хвърля сянка. През следващите няколко часа ще трябва да наблюдавате сянката на пръчката, за да установите, дали не е необходимо да я наклоните. Когато слънцето е в 12:00 ч. точно над главата Ви, искате сянката на Вашата пръчка да бъде възможно най-къса.
Стъпка 4
Когато намерите най-късата сянка, поставете на това място маркер за 12:00 часа. След това разположете останалите камъчета за изготвяне на слънчевия часовник. Евентуално за означаването можете да използвате и истински часовник. Например, когато Вашият часовник показва „9 часа сутринта“, поставете маркер на края на сянката и го означете с числото 9.
Стъпка 5
Проверете сянката на гномона, за да знаете колко далеко едно от друго трябва да са Вашите камъчета. Теоретично всяко камъче трябва да е на еднакво разстояние от гномона (в центъра на Вашия кръг), но това ще зависи от дължината на сянката, която ще образува Вашата пръчка, и от площта, от която ще инсталирате Вашия слънчев часовник.
Стъпка 6
Настройте часовника, като поставите камъчетата там, където пада сянката всеки час. Когато камъчетата са на място, на следващия ден проверете слънчевия часовник в различни моменти, за да установите, как функционира Вашият часовник.
Понякога ще трябва да коригирате няколко камъчета, за да Вашият слънчев часовник показва добре времето през сутрешните и раните следобедни часове. Не трябва обаче да забравяте, че слънчевият часовник наистина не е перфектен кръг – ако бихте могли да следите движението на светлината/сянката цели дванадесет часа или повече, бихте видели, че часовите маркери с напредването на деня се приближават едни към други.
Как е било в миналото
Още в далечното минало хората усетили нуждата да знаят часа от деня. Особено големите развити цивилизации в Близкия изток и в Северна Африка, когато започнали производството на часовници преди приблизително 5000 до 6000 години. Със съпътстващата ги бюрокрация и религии тези култури намерили начин да организират ефективно своето време. Египтяните били сред първите, които решили формално да разделят своите дни на части, наподобяващи часове. Създали така наречените обелиски, които били тънки, стесняващи се четиристранни монументи. Техните движещи се сенки образували своеобразен първичен слънчев часовник, който помагал на гражданите да разделят деня на две части, като обозначавали обяд. Обелиските също позволявали да се покажат най-дългите и най-късите дни в годината. По-късно обаче около основата на обелиска били добавени маркери за означаване на допълнително деление на времето.
Друг египетски слънчев часовник започнал да се използва около 1500 г. пр. Хр. за измерване на изминалите часове. Този слънчев часовник разделял слънчевия ден на десет части плюс на два „часа на здрача“и то точно сутрин и вечер. Когато дългата пръчка с пет разположени на различни разстояния маркировки сутрин била ориентирана на изток и запад, издигнатото дърво в източния край хвърляло върху маркировките движеща се сянка. Устройството било обръщано на обяд в обратна посока за измерване на следобедните часове.
В стремежа за по-голяма целогодишна точност слънчевите часовници се развили от плоски хоризонтални или вертикални плочи към по-усъвършенствани форми. Една от версиите бил полукълбовиден циферблат – вдлъбнатина във форма на чаша, изрязана в каменен блок, който носел централен вертикален гномон или показалец и бил изписан с комплекти часови линии. Полукръгът, за който се твърди, че е бил изобретен около 300 г. пр. Хр., премахнал ненужната половина от полукълбото, за да създаде вида на половина чаша изрязана в ръба на квадратен блок. До 30 г. пр. Хр. римският архитект Marcus Vitruvius успял да опише 13 различни стила слънчеви часовници, използвани в Гърция, Малка Азия и Италия.
И римляните строили точни слънчеви часовници, за да могат да определят времето. Интересен обичай, символичен за римската власт, било пренасянето на стари египетски обелиски в Рим и разполагането им като слънчеви часовници на обществени места. Обаче голяма част от познанията в областта на слънчевите часовници изчезнала през тъмните векове. Когато слънчевите часовници отново се появили, те били по-малко усъвършенствани, с неправилно наклонени гномони и често отбелязвали часовете на богослуженията, вместо това, което смятаме за истинско време. Арабите отново открили начина за изработване на точни слънчеви часовници през късния Среден век и тези знания по някакъв начин се върнали отново на Запад.
Слънчевите часовници са едно от най-старите известни научни устройства, използвани за измерване на времето. Основната им идея била да се създаде пространство, което предлага възможност за размисъл. Размисъл върху времето, наблюдение на неговия ход във връзка с видимото движение на Слънцето по небето и размисъл над самия себе си. Може би над това, че времето може както да се използва ефективно, така и да се пропилее.
