Границата между живота и смъртта може в някои случаи да бъде наистина много тънка. Твърде малко опит, непознаване на терена или непредвидена ситуация могат да превърнат невинна разходка сред природата в драма, в която ще се борите за самия си живот. Е, и тъй като добрите съвети никога не са достатъчно, ще се опитаме да продължим 1. част. Днес Ви представяме поглед върху следващите 3 мита за оцеляването, които обаче в реална ситуация по-скоро биха Ви усложнили живота, отколкото да Ви помогнат.
Вижте 1. част - Митове за оцеляването
1. мит – Без компас може да се ориентирате по мъха по дърветата.
Нямате при себе си компас или буусола? Според този съвет при движение в непознат терен би трябвало лесно да се ориентирате по мъха и по този начин без проблем да намерите пътя от „природния лабиринт“. Мъхът уж расте единствено от северната страна на стволовете на дърветата. Но колко истина има в това твърдение всъщност?
Мъховете помнят наистина много повече, отколкото си мислим. На Земята са били преди динозаврите и ги намираме на студените арктически брегове, в тропиците и в най-северните краища. Тези на пръв поглед крехки организми перфектно заблуждават с вида си и успяват да оцелеят в пустини, където пари горещото слънце, или при други екстремни условия. Разбира се, преуспяват и в нашите умерени географски ширини.
Не се притеснявайте, не искаме да Ви обременяваме с биология или география. С предходните редове искахме само да намекнем, че ако нашият мит беше истинен, бихме могли да се ориентираме по него в природата навсякъде по света. Но както обикновено бива, истината винаги е малко по-различна. Ако някой се опита да Ви убеди, че благодарение на мъха е намерил пътя до дома, приемете това с резерва. Може да не е било точно така, а причината е проста.
Мъхът наистина предимно расте от северната страна на стволовете. Това обаче не е 100% гаранция, по която винаги може да се ориентирате в терена. Северната страна обикновено е по-влажна и мъхът вирее по-добре там, но растежа на мъха могат да повлияят и други фактори. Например наличието на близко дърво може да създаде оптимални условия под формата на идеална влажност, циркулация на въздуха и слънчева светлина. Резултатът? Стволът на дървото може да бъде обрасъл с мъх от няколко посоки на света. Значи по този път не се стига до целта. Нито образно, нито в реалния живот. За съжаление това е просто поредният мит, който принадлежи към категорията на неверните.
2. мит – Ако ледът не се пропука под мен близо до брега, той ще ме удържи навсякъде.
При разходки из заснежената природа може да се случи да поискате да съкратите пътя си през замръзнала река или езеро. Но ако искате да избегнете фатална грешка или не искате да се състезавате с белите мечки, трябва да имате предвид, че ледът може да има различна дебелина близо до брега и различна някъде в средата на реката. И ако ледът Ви е удържал някъде на 2 метра от брега, това все още не е гаранция за безопасно преминаване на другата страна.
Запомнете, че не само пукнатините или ледените блокове сигнализират за слаб лед. Бъдете внимателни и когато върху водния поток или водната повърхност има непрекъснат слой сняг. Причината е прозаична. Снегът върху леда всъщност дори и при силни студове може значително да повлияе на нарастването на дебелината му. По-просто казано, дебелината на леда най-вероятно няма да бъде равномерна и лесно може да се случи след няколко крачки да се озовете в ледена вода.
Подобно на това не бива да се подава на фалшивата илюзия за достатъчна дебелина на леда на най-тесните места и завоите на водния поток. От тази гледна точка при течащите потоци критични са също местата с бързо течение или при по-големите водни площи местата, които внезапно преминават в по-големи дълбочини. И в тези случаи ледът е по-слаб и малко по-тънък. Какъв е тогава изводът? Не се доверявайте на широко разпространения мит и знайте, че предпазливостта никога не е излишна.
3. мит – При измръзвания е добре търкане със снега, а при преохлаждане бързо затопляне.
Стига силен северен вятър, минусови температури, забравени ръкавици, цивилизацията извън обсег и измръзванията по ръцете почти сигурно ще се случат. Нещо подобно, може би само с друга комбинация от други причини, важи и за силното преохлаждане. Какво тогава в тези случаи? Да вярваме на митовете или все пак ще трябва да направим нещо съвсем различно?
Както вероятно вече сами се досещате, във втората част на въпроса се крие правилният отговор. Измръзванията по ръцете, но също и по носа или лицето, не можете да търкате със снега. Такава първа помощ би нанесла повече вреда, отколкото полза, и в резултат на търкането със снега би съществувал минимален риск от увреждане на кожата. Затова най-добре ще направите, ако постепенно затопляте засегнатото място. Независимо дали Вие сте с измръзвания по ръцете, или друго лице, ще помогне, ако в началото поставите ръцете под мишниците. Впоследствие е необходим транспорт на топло, а ще помогнат и хладките компреси. Това обаче искаме да подчертаем. Само хладки компреси. Никога не използвайте върху измръзвания горещ компрес или гореща вода.
При преохлаждане се разграничават два начина на помощ, които зависят от това, дали преохлаждането е настъпило внезапно или постепенно. Помощта при постепенно преохлаждане в никакъв случай не може да се основава на съвета, посочен в мита. Логично е, че ако охлаждането на организма е протичало в продължение на няколко часа, то и затоплянето трябва да бъде постепенно и по-бавно. Преохладеният организъм не трябва да претърпи шок. Ще помогне транспорт на топло, увиване в одеяло и поднасяне на топли, но не прекалено горещи напитки.
При пропадане през леда или при падане в студена вода е необходимо бързо изваждане, събличане на мокрите дрехи, преобличане в суха дреха и поднасяне на топли напитки. Ако искаме да бъдем обективни, трябва да кажем, че при тези обстоятелства митът не е чак толкова далеко от истината и по-бързото затопляне е обосновано.
СЪВЕТ: Ако темата за митовете Ви интересува, но по някаква причина сте пропуснали нашата предишна статия, обръщаме Вашето внимание на 3 мита за оцеляването, които могат да Ви убият (1. част).
